CET - 07/09/2010



Динамо Загреб – Хърватската искра

“13 май 1990, Загреб. Динамо на Звонимир Бобан се изправя срещу Цървена Звезда. Мачът приключва в кръв и е дълго смятан от наблюдатели като началото на войната, която по-късно ще опустоши бивша Югославия.”

Делиетата на път за стадиона

На този ден, още със слизането си от влака в Загреб, 3000 Делие (най-яростните привърженици на белградският гранд) всяват смут и безредици из улиците на града. Откровено търсещи сбиване, те ще намерят война. Тя ще продължи 5 години и ще коства десетки хиляди жертви. През 1990, Югославия представлява един крехък пъзел от етнически групи, до този момент крепен единствено от волята на Тито. На футболната сцена нещата не са по-различни. Когато Динамо се появява на сцената (след Втората Световна Война) и избира да играе с червено-бял кариран спортен екип (цветовете на Хърватска), Белград веднага поставя вето. Отборът се отървава като слага червена звезда върху тениските. В продължение на 45 години Динамо акумулира националистически дух, които се появява особено в мачовете с отбори от Белград, за разлика от другият гранд Хайдук Сплит, които остава верен на режима (почетен президент на отбора е не кой да е, а самият Тито).

Края на 80те е доста разгорещен период на промени в Европа. В това не прави изключение и Югославия. Военният конфликт е доста близък, липсва единствено искрата която ще го запали. Тази искра ще дойде от Загреб на 13 май 1990.

Делиетата заели позиция по трибуните

След хулиганските си прояви по-рано през деня, Делие пристигат на стадион Максимир необезпокоявани от органите на реда и заемат място в източният сектор пеейки националистически сръбски песни. Мачът започва в буйна атмосфера.

Ожесточена битка

С наближаване на почивката (резултатът – 2 :1 в полза на Динамо), Делиетата разбиват седалките и атакуват с тях хърватските запалянковци от близката южна трибуна. От другата страна полицията респектира Bad Blue Boys (BBB), най-закоравелите привърженици на Динамо, струпани в северният сектор. Миг по-късно сърбите разбиват оградите и връхлитат върху противника от близкият сектор. Малобройни, в тази част на стадиона, хърватите попадат в ръцете на сръбските тифози. Щастливците се спасяват, но не са малко потъпканите и пребитите. Полицията не реагира на случилото се. На терена цари паника. Играчите на Цървена Звезда бързо се прибират в съблекалнята. В северната трибуна напрежението расте. Защо полицията бездейства? Да бездейства!?, това не трае дълго. Ченгетата скоро налита на хърватските запалянковци. Това е знакът за революцията. Играчите на Динамо са все още на терена когато BBB разбиват оградите и нахлуват на свой ред на терена. В този момент започва истинският мач,… BBB-Полиция.

Бобан в кунг-фу стил

И играчите не остават по-далеч. Докато фен, паднал на тревата е налаган от “пазител на реда”, капитанът Звонимир Бобан, в кунг-фу стил (двата крака напред) помита въпросното ченге. Чува се : “Стреляй”, в отговор на което група фенове наобикалят футболистът предпазвайки го и осигуряващи му безопасно бягство. Не без помощта на подкрепления, полицията въдворява редът едва след 70-минутна битка (138 ранени и 147 ареста). След събитията Бобан получава 6-месечно наказание, което го лишава от участие на Световното Първенство. Бъдещата звезда на Милан в нито един момент не съжалява за постъпката си.

В месеците които следват, загребската искра подпалва Балканите. След получаване на независимостта Бобан е издигнат в ранг на национален герой.

Масов бой на стадион Максимир

So Foot, N°37, 2006